Стар мой приятелю,

Нещо си тъжен...

Тайно душата ти пее. И плаче.

Между безброй врати с болка прикрита

Колко ли сита ти, колко ли скита,

Стари мой приятелю...

Гасне камината

В късната вечер...

Ти си отново тук, но други сме вече.

Други са думите, други и устните...

Хладно и пусто. Хладно и пусто е,

Стар вой приятелю...

Стар мой приятелю,

Пътят не свършва

Нито до този праг, нито оттатък...

Няма как, няма как, скитнико тъжен,

Трябва да тръгваш пак- вече се съмва,

Стар мой приятелю...