Понякога е обич да си тръгнеш

От хората, с които си живял.

Оставяш настрана венецът трънен-

Днес си уморен, много уморен.

И знаеш, че след теб не ще извикат,

Дори да казват колко го боли...

Може без прсторена трагичност-

Просто- ей така- да се разделим- нали?

А после, още дълго ще съзнаваш,

Когато безвъзвратно си поел,

Че хората, които тук остават

Може би без теб ще имат по- щастливи дни!