Отдавна хората говорят,

Че ти си тъмен летен облак-

Прииждаш бълзо и отминаваш

И после сто беди след теб оставяш...

Но да повярвам- не, не мога.

Аз виждам слънце в твоя поглед.

С лъчи от нежност ти все ме галиш

И страсти огнени във мене палиш!

И още...Хората говорят,

Че ти напомняш дъжд пороен-

Заливаш крехки треви зелени,

Погубваш всекиго, най- много мене...

Да вярвам в думи- не, не искам.

За мене ти си ручей бестър...

Пред тебе само аз коленича,

Отпивам светлина и те обичам!