С болката от вчера в края на нощта

Аз от студ треперя, бяга от мен съня...

Шепа обич синя сбирам днес едва...

Ти къде отмина?без море как живя?

В спомен бял потъвам...

Виждам там деца.

Моят смях литва с тях,

Литва с тях непонятно...

В спомен бял потъвам...

Виждам там деца.

Моят смях литва с тях,

Но се спъва внезапно.

Връщам се обратно- силен мъж си днес.

От момчето лятно може би носиш вест?

Изгрев тих докосва нашите следи...

Ден за теб, ден за мен,

Ден отново започва!

Нека тук, където тлееше тъга,

Писне смях, щом сме пак-

Ти, аз и морето!