Все не идваш, мое момче,

А времето минава-

Нижат се горищи лета,

Сменят се луни и слънца...

Ах, къде си, мое момче,

Трябва да те срещна

Не във сън и не във мечта,

А тук и днес наяве!

Ти, ти, знаеш ли ти

Дългите ми нощи?

Стих, стих, сребърен стих

Във въздуха се носи...

Всеки миг нещо в мене трепти-

Вече те докосвам...

Щом те няма, мое момче,

Нека те измисля-

Силин си, със зелени очи,

Лудост в тях и насмешка личи...

Усмихни се, мое момче,

Толкова красив си!

Спри до мен, че животът тече...

Спри и отдъхни си!

Ти, ти, знаеш ли ти

Дългите ми нощи?

Стих, стих, сребърен стих

Във въздуха се носи...

Всеки миг нещо в мене трепти-

Вече те докосвам...