Тръгни! Иди си! Бягай във морето!

Живей със ветровете ден и нощ,

далеч от есенната скука,

от багрите златисти на брега,

на твоя верен кораб остани…

Далеч от дървените къщи,

от влюбените сенки на нощта,

тръгни и следвай своята съдба…

Припев:

Ти искаш да обичаш, а не можеш,

тъгуваш за отминалото лято,

за нощите край плажа и морето,

за прилива разбудил любовта.

Ти искаш да си влюбен

и плаче ти се, а не можеш

за любовта, която не получи,

за времето, което отлетя…

Тръгни! Иди си! Бягай във морето!

Живей със ветровете ден и нощ,

със порива нестихващ на вълните

и блясъка на синия всемир

на твоя верен кораб остани…

С цигарата догаряща във мрака

и споменът, за който те боли

вдигни платната бели и тръгни…