Последната глътка солена вода

денят от морето отпива

и в тъпнещо-нежния скут на нощта

след миг уморено заспива.

Припев:

От южен вятър и една вълна

за миг в единствена прегръдка спрели

се ражда тихо старата луна

и пръска свойте мрежи бели.

И става чудо – пламва в миг нощта,

препускат в мрака ритми полудели,

навън танцуват всички от града

тела горещи в танца сплели.

И някак безгрижно светът се върти

край нощния град-дискотека,

нахално красиви следят ме с очи

горещите летни момчета.

Припев:

Бургаско лято – пясъчна следа

и две китари някъде запели.

Бургаско лято – огън и вода

в целувка дълга устни сплели.

И става чудо – пламва в миг нощта,

препускат в мрака ритми полудели…

Така се раждат малко след деня

бургаски нощи бели, бели…