Скрих се от слънцето в ранни зори,

скрих се от всичко и всички,

взех си за спомен единствено болка

и по дългия път продължих.

Ти взе за спомен от мен само обич,

но какво ще я правиш, кажи?

Припев:

Нямам, нямам вече сили, ни покой –

идваш и тръгваш само в съня ми,

нямам, нямам вече сили, ни покой –

все да очаквам теб, мили мой!

Хвърлихме думи назад и напред,

думи за грях и надежда,

думи за смисъла, думи за пътя

под звездите във късен час.

Думи неказани, думи нечути

изморени стоят между нас.

Припев:

Нямам, нямам вече сили, ни покой –

идваш и тръгваш само в съня ми,

нямам, нямам вече сили, ни покой –

все да очаквам теб, мили мой!