Глас на приятел

тихо звънна ми днес по телефона:

“В събота вечер, там,

на старото място е купона…”

На осемнайсет е света –

щедър и различен,

колкото си щеш…

Припев:

В събота вечер, нека в събота вечер

пак да вдигнем шум до бога!

В събота вечер, нека в събота вечер

тишината да взривим!

В събота вечер, знаеш, в събота вечер

кротко да стоя не мога…

В събота вечер, нека в събота вечер

в танци да горим…

Утре съседът пак намръщен

навярно ще ни срещне.

Може да тропне с крак,

да каже, че луди сме и грешни…

А после, гледайки след нас

тъжно да прошепне:

“Бях ли млад и аз…?”