Лодката стара в хангара отдавна лежи,

може би сънува морски бури.

Ти защо стоиш, пушиш и мълчиш?

Твойто море май ти отне младостта,

още си тук, само че друг е света…

Припев:

Хайде старче в ръце да се вземеш

и отново на път да поемеш,

не от лудост, не за слава –

просто пътят продължава.

Тихо в мъглата се буди южният град –

ранен фар заплита тънки мрежи.

Ти защо стоиш, пушиш и мълчиш?

Твойто море май ти отне младостта,

още си тук, само че друг е света…

Припев:

Твоят дом е градът край морето.

Ето пристанът бял, откъдето

към надежди и миражи

тръгват всички екипажи.