Днес си тръгна лятото,

а в мен и в този час

слънце вали –

тук си ти!

Приижда вятъра

и ляга уморен,

за да се стопли до теб и мен…

Тихите улици,

звънят от твоя смях!

Ето така

дай ръка…

Вълшебните думички

за да останат те –

земя им трябва , но и небе…

Припев:

Във станен свят

толкова дълго бяхме

планети в мрака, съвсем сами…

Спомни си как

нежния взрив познахме,

и в миг докосна ни тя

любовта!

Но в небето, есенно

се ражда облак сив – и изведнъж

плисва дъжд…

Напук на времето,

зад тъмния ни праг –

в душите наши е лято пак!