Пак заставам на брега-

там край бавната река с огледалната вода...

Но дали съм аз това?

С две ръце горещи утрото посрещам...

Гледам в бавната река-

Като в приказка добра цветовете се менят-

След нощта блести денят...

Край брега самотен чакам златната вода!

Пр: И дочувам още две весла среднощни-

Ти се връщаш у дома...

Цветовете се менят-

След нощта блести денят...

В светло утро, в светъл час,

Само теб очаквам аз-

Край брега самотен чакам златната вода!