Момче красива срещнах в малък южен град,

Валеше “из ведро” над нощния площад...

Бродираха небето едри капки дъжд

И мокреха косите с цвят на юлска ръж.

Една стреха случайна в миг ни приюти

Под схлупения покрив бяхме сам сами...

Пътеката неравна стигаше до там-

Дъжд кънтеше близо- сякаш барабан...

Пр:Тиха песен долетя

От прозорците накрай града

В глухата вечер...

Светло стана после в нас

И за истини настъпи час!

До кости бяхме мокри двама от дъжда,

Но стопли ни с прегръдка нежна вечерта.

Смутено го целунах- той дали разбра?

Препускаше сърцето- аз ли бях това?