По средата на пътя, свечереният път,

Неочакван и светъл ни настигна дъждът.

Като спомен далечен за коне и треви

Летен дъжд над нас вали...

Но защо ли в сърцето се промъква тъга-

След дъжда краткотраен ще изгрее дъга.

Няма никаква драма- този свят се мени!

Летен дъжд над нас вали...

Не тъжи за конете- ще ги видиш на филм,

Не тъжи за тревите- те са прост хлорофил!

Вместо звън на копита тролейбусът звъни-

Летен дъжд над нас вали...

Само детството късо като лятна роса

Няма, няма да върнат дор чудеса!

Като спомен далечен за коне и треви

Летен дъжд над нас вали...