Ден след ден нижат се край мен-

става тъмно…

Бях сломен, мила, бях сломен!

Сенки аз гонех, търсих те навред-

там на хълма виждах твоя силует.

Пр:

Пак е септември, в мен вали-

бавен и кротък дъжд вали…

Мокър до кости е моят свят…

Все теб аз търся в нощния хлад…

А някога беше друг сезон-

бяхме двама…бавен танц…

Далечен саксофон…

Дълга целувка, покрив от звезди…

И сърцето някой улучи-

беше ти…