Чакат нотите във вкъщи,

чакат чуждо пиано,

но не ми се завръща-

светло е, още е рано…

Пр:

Не, не ми се прибира-

ще вървя през полето,

ще вървя под звездите,

докогато в сърцето

все звъни и не спира

песента на щурците.

Като птица се скитам,

а писмото ти чака…

Аз дори не се и питам

тръгваш ли утре със влака.

Пр: