Най- необичайно срещнах случайно

старата любов на дансинга-

сляха се деня с нощта

в кръчмата накрай града.

Сякаш оазис в дива пустиня

грееше наблизо дансинга…

И покани ме на танц-

късен, невъзможен танц.

Пр:

Още, още- всички пееха на глас.

Още, още- до мене си, до тебе- аз.

Още, още завъртаме се пак и пак.

Луда нощ е- стигаме звездите чак.

Свиреше безкрайно, дълго, всеотдайно,

някъде зад нас оркестъра.

Плисна топла светлина в кръчмата накрай града.

И аз съм в теб, и ти си в мен-

във този танц без миг покой…

И такт след такт, и на инат

танцуваме живота свой…