Все под спомени вървя

и дочувам твоя глас.

Твоя шепот, твоя смях-

бях ли с теб или не бях?

Търсих те от град на град

на всеки бряг.

И сама пребродих този свят-

няма те пред никой праг…

Малка гара, пуст перон,

стар ръждясал вагон…

Без посока и без път

късни птици кръжат.

Свърши се дъхът ми чак

от този бяг…

Губя те, намирам те и пак

гоня все този влак.

Пр:

Нямам думи да те спра,

нямам сили да простя…

С обич- болка аз живях

и от обич изгорях.

Шепа пепел, две сълзи,

в дълги нощи, в дълги дни…

Тъжен спомен в теб мълчи,

тъжен спомен в мен гори… от любов.