Изтече лятото, приятелю, като река край мене...

Завинаги, завинаги ...

Подгони листи вятърът- дъждовно и студено.

Завинаги, завинаги...

Има ли надежда, мъничконадежда,  трошица поне?...

 А дните нижат се, приятелю, върволица в мрака...

Нанякъде, нанякъде...

Навярно скрито лятото отдавна ни чака.

Все някъде, все някъде...

Има ли надежда, мъничко надежда, трошица поне?...

Срещаш ли насън, приятелю, диви коне?

Гониш ли бездомни влакове в синьо поле?

Можеш ли както някога пак да простиш

и постеля да делиш?

А дните нижат се, приятелю, върволица в мрака...

Нанякъде, нанякъде ...

Навярно скрито лятото отдавна ни чака.

Все някъде, все някъде...

Има пак надежда, мъничко надежда, до утре поне!...