В чудо се видях със теб човече,

какво да правя вече

аз не знам –

не знам, не знам…

Бялото е черно и обратно,

повтаряш многократно

с опък нрав –

и все си прав…

Чувствата отлитат бавно, бавно

в житието ни банално.

Аз те питам, все те питам –

как, защо?

Припев:

От двата бряга сме

на шеметно море.

От вчерашни вини

на топъл бряг съм аз –

на леден бряг си ти…

Нямам миг покой

във вечния двубой.

Защо така, човече,

виждам те далече

всяка нощ и ден –

а си тук до мен?!…