За кой ли път

в моя сън пристигаш все по-хубава

и кротко аз до теб вървя

по сините пътеки на нощта.

За кой ли път

бързам да те срещна аз във времето

на някой хълм, на някой праг,

в забравения пристан на някой бряг.

Припев:

Нощният град, сънливите улици…

Тихо звъни тротоара под нас,

а ние вървим за никъде тръгнали –

луд съм още по тебе аз!

Тъмната стая на старата къща –

бяла икона- лицето ти...

Спомени светят и нежно прегръщат ме –