Пр:Само с тебе всяка дума е нежност,

само с тебе всеки миг е съдба,

само с тебе всеки ден е надежда,

само с теб, само с теб...

Той: Колко много рани от хвърлени думи,

колко разпилени, сиви дни...

колко кратки срещи и дълги раздели,

а животът си върви...

Тя: Колко път вървяхме в тази пустиня-

аз без теб и без мене ти...

Колко безнадеждни, глухи години,

а животът си върви...

Не, не питай още колко остава-

стига ми само този ден,

в който късно слънце ни огрява-

само с теб, само с теб...

Който есента ни подарява-

само с теб, само с теб...

Пр:Само с тебе всяка дума е нежност,

само с теб всеки миг е съдба,

само с теб всеки ден е надежда,

само с теб, само с теб...