В тиха вечер, вечер късна

сенки две в сладък грях се сляха,

сякаш в приказка, приказка красива

аз щастлива следвах твоя зов…

В тиха вечер, вечер късна

сенки две за раздяла спряха

и във рокля, рокля снежнобяла,

изгорях във своята любов…

Припев:

Не, не питах и не молех аз,

не протегнах длани към далечен мираж…

Нищо, че плача –

в дългите нощи по-силна ставам. \2

Днес сама съм и отдавна аз никой не чакам.

В тиха вечер, вечер късна

лунен лъч нежно ме прегръща…

Стара болка се превръща

в малка водка с портокалов сок.